В исторически план, преди Освобождението (1878 г.) си София представлява типичния голям град в границите на Османската империя, състоящ се от квартали/ общини, засебени на (етно-)конфесионален принцип, концентрирани най-често около съответните култови сгради (джамия, синагога, църква). За обособяването на българските християнски махали допринася и специалния ферман от 1663 г. на султан Мехмед ІV, с който изрично се забранява на турци и евреи да се заселват в “българската част” на София, т.нар. Варош
(Тахов Г., 1987: 19). По ориенталски образец в централната част на града, където традиционно се събират влизащите в града пътища, се намира чаршията. Непосредствено преди Освобождението тази “чаршия” всъщност е цял чаршийски квартал, превърнал се в център за производство, търговия, но и за активна социална дейност и публична изява; един от известните му изследователи В. Александров пише, че “в откритите и закритите пазари на София можело да се намерят и купят най-невероятни неща: от знахарско лекарство със съмнителна медицинска стойност, до скъпи чуждоземни накити”
Чаршийският квартал е представлявал комплекс от различни “чаршии”, отделени по производствен и/или етнически признак – Еврейска, Касапска и съседната й Емишчийска, Кавафска или Папукчийска, Златарска и т.н. На изток от последната са се намирали Бояджийската и Платнарската чаршия, между Жежки бунар (Минералната баня) и дн. бул. “Дондуков” е била т.нар. Шейтан чаршия, а в съседство на дн.
Съдебна палата е била т.нар. Язаджийска чаршия; съществували още и Кожухарска и Шивашка чаршия (Георгиев Г., 1983: 45; Тахов Г., 1987: 249). В повечето случаи тези занаятчийски чаршии са били и тържища/пазарища за произведенията на съответните еснафи – напр. Пазарището на бояджиите, упоменатото в житието на Св. Никола Софийски Пазарище на казанджиите (“до места Меднаго
зовома тържища”), намиращо се при черквата “Св. Спас”, Туз базар (Солни пазар), Бал базар, за продажба на мед и восък, Женския пазар при голямата Баня Баши джамия (при Минералната баня).Ето и малко история за тържището, което във времето на социализма беше известно като пазара „Кирков“. Като такъв той се обособява още около Освобождението и тогава е наричан „Житен пазар“ и „Конски пазар“.
Създаден е, за да могат столичани да се снабдяват с пресни селскостопански продукти, а тружениците от близките села да пласират продукцията си. По онова време бил в покрайнините на града, но сега се намира в административните рамки на строгия център (да уточним, че той се очертава от карето между булевардите „Патриарх Евтимий“, „Христо Ботев“, „Сливница“ и „Васил Левски“).
Малцина знаят, че пазарът е разположен на булевард „Стефан Стамболов“, за чието съществуване повечето софиянци дори не подозират. Близо до него са черквата „Св. Кирил и Методий“, Синагогата, Централните хали, западната стена на антична Сердика и много други обекти, които оправдано могат да бъдат класифицирани като „туристически атракции“.
