Драгомир Димитров пред Агенция „Фокус“
ДРАГОМИР ДИМИТРОВ, „ПАЗАРИ ВЪЗРАЖДАНЕ“ ЕАД: ЗАПАЗВАЙКИ СПЕЦИФИКАТА И САМОБИТНИЯ ХАРАКТЕР НА „ЖЕНСКИЯ ПАЗАР“ ГО ПРЕВРЪЩАМЕ В МОДЕРНО ГРАДСКО ПРОСТРАНСТВО
Насочваме поглед към едно от емблематичните места в София, чиито колорит и автентична градска архитектура го превръща и в туристическа дестинация. Женският пазар е най-старият столичен пазар, създаден още след Освобождението, който постепенно се превръща в най-влиятелното и престижно търговско средище през 20 век. Какво се планира за пазара и какъв е интересът към него, повече научаваме от изпълнителния директор на общинско дружество „Пазари Възраждане“ ЕАД Драгомир Димитров в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.
Водещ: Г-н Димитров, от две години сте изпълнителен директор на дружеството. От публична гледна точка Женският пазар е мястото, което винаги е представлявало голям интерес за гражданите на столицата. Какво обаче показват цифрите?
Драгомир Димитров: Да, така е. Женският пазар наистина е едно атрактивно, исторически забележително място в сърцето на нашата столица. То винаги е представлявало интерес към гражданите на София, защото поколения наред столичани са отгледани с храната, предлагана на него, тук са пазарували. Той е част от историята на града. Поради тази причина той не е просто един обикновен пазар, а е пазар, който в себе си е част от историята на развитието на този град, на храната, която се продава на него. Това го прави по-различен и по-интересен от всички други пазари на територията на общината. Ние като общинско дружество се опитваме да го развиваме, да го съхраним, да съхраним тази негова специфика и да го направим, едно атрактивно и интересно място. Усилията ни са положени в тази посока, като съответно цифрите показват, че интересът към него като посещаемост и като търговски аспект за отдаване на площите са изключително добри и устойчиви. На ден през пазара минават около 60 000 души средногодишно, а приходите на общинското дружество от развитието на този пазар са устойчиви, много интересни за анализ, които показват една наистина много добре създадена търговска среда, в която и търговците, и гражданите намират своето средище за търговия.
Водещ: Имахте амбицията да промените нагласата на софиянци към пазарната среда на Женския пазар. Мислите ли, че успяхте към днешна дата?
Драгомир Димитров: Това е един много дълъг и сложен процес, разбира се. Той не може да бъде белязан само с идеята на ръководството на пазара в мое лице, защото създавайки тази концепция, ние си давахме ясна сметка, че това изисква време. Това е въпрос на управление на социални професии, които разбира се ние администрираме. Създаваме по някакъв начин, променяме средата чрез тях. Но това, което успяхме да направим, е, че създадохме концепция, която запазвайки тази специфика на пазара, запазвайки неговия самобитен и интересен характер, ние искаме да го направим едно модерно пространство, градско пространство, тъй като всяко едно градско пространство трябва да се развива. Считаме, че модернизирането на тези градски пространства на пазарите ще ги спасят от конкуренцията и от начина, по който те малко или много те биха могли да деградират в конкуренцията на други търговски обекти като големите вериги и най-различни други търговски субекти на пазара. Модернизацията на пазара, в частност и Женския пазар, бих го направил едно привлекателно, социално пространство за гражданите на столицата, на което те с удоволствие те биха идвали. Под модернизация аз разбирам, че трябва да се въвеждат съответно неща, които са достояние на съвременните компоненти на градската среда. Планирали сме да направим колонки за зареждане на електромобили. Слагаме най-новото видеонаблюдение в момента, ново LED осветление, подменяме щори. Навесите са най-модерните и най-добрите възможни за пазарната среда компоненти. И така – това би облагородило градската среда, която е част от пазара и би го направил едно наистина привлекателно място за софиянци и за гостите на града.
Водещ: Говорим си за модернизация на мястото, но нека да разкажем малко повече за нововъведенията, които предстоят на Женския пазар. Чуха се дори идеи за доставки онлайн.
Драгомир Димитров: Да. Това е една обща революционна идея, която мога обясня по следния начин. Тъй като хората имат едно доста забързано ежедневие, в съвремието на всеки наш съгражданин, на всеки човек е много ограничено времето. В столицата това важи в много по-голяма степен, тъй като разстоянието и придвижването са много големи. Всички искат да се хранят с добра храна, с истинска храна, храна, която по някакъв начин е с добър произход. Това ни амбицира ние да прегледаме възможностите да доставим преди всичко тази храна по офисите и домовете на хората. В момента разработваме платформа, разработваме и самите механизми, по които ще започнем съвсем скоро, може би до лятото на тази година, да осъществяваме тази услуга. Тогава вие ще можете да си поръчате храна. Съответно ние гарантираме за качеството на тази храна, тоест дружеството ще кани гаранта, не търговецът само, тъй като ние ще проверяваме храната преди да достигне до офиса или до дома на клиента и тогава ще сме наясно какво сме изпратили. Така ще облекчим до голяма степен възможността на хората да пазаруват. А може би това впоследствие ще ги доведе и до пазара, за да видят реално откъде се купува храната.
Водещ: Наред с всички тези добри новини, важни остават обаче и въпросите за чистотата и сигурността на пазара. Към днешна дата справяте ли се с тях?
Драгомир Димитров: Чистотата и сигурността са може би най-важните компоненти при формирането на пазарните площадки. Това беше едно от първите неща, с които започнах да се занимавам като изпълнителен директор и смятам, че на този етап ние сме решили почти близо до 100 % въпроса със сигурността и с чистотата на пазара. Разбира се, винаги има какво да се работи в тази посока, но ние сме доказали пазара като едно чисто и приветливо място – и Женския пазар и Пазара „Димитър Петков“ , и другите обекти, които стопанисваме. На много места ние вече подменяме видеонаблюдение. Открихме офис на Трето РПУ на Женския пазар – нещо, което също много спомага за сигурността на гражданите. Поставихме LED осветление почти навсякъде както в уличните сектори, така и в междусергийните пространства, което гарантира спокойствието и сигурността на хората, които идват тук, дори и през тъмната част на ежедневието. Разбира се, имаме много добри практики, които въведохме с 3-то РПУ, със СДВР, със Столичния инспекторат. Съдействаме си, защото постигането на тези цели може да бъде само плод на обединението на всички институции, които отговарят за гражданите в града.
Водещ: Женският пазар вече може да определим и като туристическа дестинация. Защо обаче решихте да промотирате пазара пред туристите и отчитате ли съответно повече посещения?
Драгомир Димитров: Да. Той наистина сам по себе си е туристическа дестинация, ние не го създадохме като туристическа дестинация, но създадохме условия да започнат да идват туристите, влязохме във връзка с туроператорите, които оперират на територията на столицата, влязохме във връзка с хора, които се интересуват от архитектура, от градоустройството, урбанисти, които правят такива обиколки и запознават чужденците с историята на нашия град. И се оказа, че интересът е доста голям. Довеждането на туристите е нашата задача е да създадем среда, в която те да дойдат. Ние разработихме пана, с които разказахме историята на пазара на български и английски, със стари снимки. Освен това улеснихме по всякакъв начин техния достъп тук и по всякакъв начин направихме това да се превърне в един масов процес. Пазарът сам по себе си е историческа забележителност, а ние, създавайки тези условия, наистина докарахме туристите, което е част от един много голям процес, за който говорехме в началото на този разговор – че ние искаме да променим това градско пространство и да го направим по-модерно, по-привлекателно и по-интересно. Идвайки туристите, те ще докарат след себе си и определен тип инвеститори, които ще инвестират в определени места на градската среда, а те ще бъдат използвани от софиянци впоследствие.
Водещ: Безспорно пазарът е известен и със своите производители , българските такива. Нека кажем няколко думи за тях. Колко са те? Как всъщност върви наемането на търговските площи? Да припомним, че скоро имаше конкурс за нови павилиони и сергии там.
Драгомир Димитров: Това е част от нашата политика. Част от нашата политика е ние да привличаме хора, които са производители. Винаги е било така – производителите са продавали на пазара. Те не продават стоката си някъде другаде. И ние се опитваме се като част от традицията на този пазар да запазим този сектор на производителите, защото не е възможно на този пазар да се продават само стоки на производители . Това никъде го няма. Но опитваме се да запазим точно този характерен сектор на производители, които през пролетта, лятото и есента продават на пазара. Съответно това са производители от Пловдивско, от Пазарджишко, от Великотърновско, които традиционно години наред продават и чиито стоки ние смятаме всъщност за заложени като основа на тези интернет доставки, за които говорихме в началото на нашия разговор . Голяма част от нашите търговци, голяма част от масите, които ние обявяваме на конкурса, са обявени само за селскостопански производители и няма незаети маси от тях. Така че ние запазваме този характер и този специфичен елемент с производителите на български стоки на пазара.
Водещ: Как обаче се развива пазарното пространство на друго небезизвестно място – Пазара „Димитър Петков“?
Драгомир Димитров:„Димитър Петков“ е един много добре работещ пазар, един много популярен сред софиянци пазар. Той има една специфика, че там се развива цветният сектор. Там има цели сектори, в които се продават само цветя, букети и от които по празници софиянци пазаруват, оттам зареждат всички магазини. Това е жизненоважно за този пазар, защото това предава неговата специфика, неговата характеристика, а и носи добри приходи на общинско дружество и съответно на общината като развитие на този сектор. В този смисъл ние сме направили всичко възможно да запазим този специфичен вид на пазара, да запазим неговата популярност като мястото в София, на което се търгува с цветя и да създадем всички необходими условия търговците, които го посещават и които продават там, да се чувстват в много добра среда, в много добри условия да реализират своите стоки. На този пазар продават всички производители и всички вносители на цветя в България, така че това само по себе си дава много голяма яснота за неговата важност за живота на града.
Водещ: За финал, г-н Димитров, ми се иска да кажем няколко думи за едно място, което приюти множество събития през летните месеци – Кино „Кабана“. Какво ще се случи него през тази година?
Драгомир Димитров:Да, това е Амфитеатърът пред НДК или лятното кино пред НДК, така е известно пред софиянци. В миналото го наричаха дори Кино „Глобус“. Това е едно много специфично място. То е едно от малкото толкова добре изградени и толкова на подходящо място летни сцени в град, които съобразно концепцията, която ние сме развили, трябва да се превърне в едно знаково пространство за развитие на култура в града. Независимо че там има и бар, който го обслужва, акцентът трябва да падне върху културата, върху културните изяви, върху насочеността им към деца, към подрастващи, към хора, които въобще се интересуват от изкуство. Според концепцията, която ние сме развили, това място трябва да се превърне в знаково културно пространство, което да обединява интересите на хората и да има дава възможност да се докоснат до изпълнението на български естрадни, по звезди, до качествени филми с изключително добро съдържание. И да прекарат време в една изключително приятна и добра обстановка. Това лято ние успяхме горе-долу да реализираме донякъде тази концепция и се надявам в бъдеще, в следващите няколко години, да успеем да го направим, тъй като и Столична община реализира своята културна програма на тази сцена. А там критериите за подбор на изпълнители са наистина доста сериозни. Аз считам, че ще успеем и ще го направим наистина едно знаково културно пространство, на което софиянци ще успяват да прекарват летните вечери на подходящо място.
Източник: Агенция „Фокус“
